Известният рейд на командир Millo

Флагманът на Millo от ралито до Дарданелите е торпедният катер Spica в Ла Специя. Снимка NHHC

Нападението на торпедоносеца на Дарданелите през юли 1912 г. не е най-важната бойна операция на италианския флот по време на Триполската война (1911-1912 г.). Тази операция обаче се превърна в едно от най-известните постижения на Regia Marina в този конфликт.

Войната, която Италия обяви на Османската империя през септември 1911 г., се характеризира по-специално със значителното предимство на италианския флот над турския флот. Последният не успя да устои на по-модерните и многобройни кораби на Regina Marina. Сблъсъците между флотите на двете конфликтни страни не са били решаващи битки, а ако са се случвали, са били едностранни дуели. В самото начало на войната група италиански разрушители (разрушители) се справят с турски кораби в Адриатика, а последвалите битки, вкл. в залива Кунфуда (7 януари 1912 г.) и близо до Бейрут (24 февруари 1912 г.) потвърдиха превъзходството на италианския флот. Десантните операции изиграха важна роля в битката, благодарение на която италианците успяха да превземат брега на Триполитания, както и островите на архипелага Додеканезите.

Въпреки такова ясно предимство в морето, италианците не успяха да елиминират значителна част от турския флот (така наречената маневрена ескадра, състояща се от бойни кораби, крайцери, разрушители и торпедни лодки). Италианското командване все още се притесняваше от самото присъствие на турския флот в театъра на военните действия. Тя не се оставя да бъде въвлечена в решителна битка, в която, както смятат италианците, османските кораби неизбежно ще бъдат победени. Присъствието на тези сили принуждава италианците да поддържат кораби, способни да реагират на възможни (макар и малко вероятни) вражески действия, по-специално да разпределят единици за охрана на конвои - необходими за осигуряване на подкрепления и оборудване за войските, които се бият в Триполитания. Това увеличи цената на войната, която вече беше много висока поради продължителния конфликт.

Командването на Regia Marina стигна до извода, че има само един начин да се излезе от задънената улица в морската борба с Турция - да се неутрализира ядрото на вражеския флот. Това не беше лесна задача, тъй като турците, знаейки слабостта на своя флот, решиха да се установят на привидно безопасно място, т.е. в Дарданелите, на котвеното място при Нара Бурну (нос Нагара), на 30 км от входа на пролив .

За първи път в продължаващата война италианците изпращат флот срещу такива скрити турски кораби на 18 април 1912 г., когато ескадра от бойни кораби (Vittorio Emanuele, Roma, Napoli, Regina Margherita, Benedetto Brin, Ammiraglio di Saint-Bon) и "Emmanuele" Filiberto), броненосни крайцери ("Pisa", "Amalfi", "San Marco", "Vettor Pisani", "Varese", "Francesco Ferruccio" и "Giuseppe Garibaldi") и флотилия от торпедни катери - под. командването на вадм. Леоне Виалего - преплува около 10 км от входа на пролива. Действията обаче завършват само с обстрел на турски фортове; това беше провал на италианския план: вицеадмирал Виале се надяваше, че появата на неговия екип ще принуди турския флот да излезе в морето и ще доведе до битка, изходът от която, благодарение на голямото предимство на италианците, не е труден предсказвам. прогнозирам. Турците обаче запазили хладнокръвие и не се отдалечили от проливите. Появата на италианския флот пред проливите не беше голяма изненада за тях (...), така че те се подготвиха (...) всеки момент да отблъснат нападателя. За тази цел турските кораби прехвърлиха подкрепления на островите в Егейско море. Освен това, по съвет на британски офицери, те решават да не извеждат по-слабия си флот в морето, а да го използват при евентуална атака на проливите за подкрепа на крепостната артилерия.