Су-27 в Китай
През 1996 г. беше подписано руско-китайско споразумение, въз основа на което КНР можеше да произведе по лиценз 200 изтребителя Су-27СК, които получиха местното обозначение J-11.
Едно от най-важните решения, довели до значително увеличаване на бойните способности на китайската военна авиация, беше закупуването на руски изтребители Су-27 и техните производни модификации с още по-големи възможности. Тази стъпка определи имиджа на китайската авиация в продължение на много години и свърза стратегически и икономически Китайската народна република и Руската федерация.
В същото време този ход силно повлия върху развитието на други проекти, както производни на Су-27, така и нашите, като J-20, макар и само заради двигателите. В допълнение към прякото увеличаване на бойния потенциал на китайската военна авиация, имаше също, макар и косвено и със съгласието на Русия, трансфер на технологии и търсене на напълно нови решения, които ускориха развитието на авиационната индустрия.
КНР е в доста трудна позиция и за разлика от своите съседи, с които отношенията не винаги са добри, може да използва само руски технологии. Страни като Индия, Тайван, Република Корея и Япония могат да използват много по-широка гама бойни реактивни самолети, предлагани от всички доставчици на този тип оборудване в света.
В допълнение, изостаналостта на КНР, която бързо се елиминира в много области на икономиката, се натъкна на сериозна пречка под формата на липса на достъп до турбореактивни двигатели, чието производство беше усвоено на подходящо ниво само от няколко страни. Въпреки интензивните опити да покрие сама тази област (China Aircraft Engine Corporation, пряко отговорна за разработването и производството на двигатели през последните години, има 24 предприятия и около 10 000 служители, ангажирани изключително с работа по авиационни електроцентрали), КНР все още е остава силно зависим от руските разработки, а местните силови агрегати, които в крайна сметка трябва да се използват на изтребители J-20, все още страдат от сериозни проблеми и трябва да бъдат подобрени.
Вярно е, че китайските медии съобщиха за края на зависимостта от руските двигатели, но въпреки тези уверения в края на 2016 г. беше подписан голям договор за закупуване на допълнителни двигатели AL-31F и техните модификации за J-10 и J -11. Изтребители J-688 (стойност на договора 399 милиона долара, двигатели 2015 г.). В същото време китайският производител на силови агрегати от този клас заяви, че само за 400 са произведени повече от 10 двигателя WS-24. Това е голям брой, но си струва да припомним, че въпреки разработването и производството на собствени двигатели, Китай все още търси доказани решения. Наскоро обаче не беше възможно да се получи допълнителна партида двигатели AL-35F41S (продукт 1C) при закупуване на 117 многоцелеви изтребители Су-20, които най-вероятно ще бъдат използвани от изтребители J-XNUMX.
Трябва да се помни, че само чрез закупуване на подходящи руски двигатели, КНР може да започне да създава свои собствени развойни версии на изтребителя Су-27 и неговите по-късни модификации, както и да започне проектирането на такъв обещаващ изтребител като J-20. Това даде тласък на създаването на домашни дизайни от световна класа. Заслужава да се отбележи също, че самите руснаци имат проблеми с двигателите от известно време, а целевите двигатели за Су-57 (AL-41F1 и Zdielije 117) също се забавят. Също така е съмнително дали те ще могат да стигнат веднага до КНР, след като бъдат пуснати в производство.
Въпреки продължаващите изследвания и разработки, самолетите Сухой ще бъдат опората на китайската военна авиация за много години напред. Това важи особено за военноморската авиация, в която доминират клонингите на Су-27. Поне в тази област може да се очаква самолети от този тип да останат в експлоатация няколко десетилетия. Подобна е ситуацията и с бреговата военноморска авиация. Базите, построени на спорните острови, благодарение на самолетите от фамилията Су-27, ще позволят да се прокарат отбранителни линии до 1000 км напред, което според оценките трябва да осигури достатъчен буфер за защита на територията на КНР на континента. В същото време тези планове показват докъде е стигнала страната след въвеждането на въоръжение на първите Су-27 и как тези самолети помагат за оформянето на политическата и военна ситуация в региона.
Първи доставки: Су-27СК и Су-27УБК
През 1990 г. Китай закупи 1 едноместен изтребител Су-20СК и 27 двуместни изтребителя Су-4УБК за 27 милиарда долара. Това беше първата сделка от този вид след 30-годишна пауза в закупуването на руски военни самолети от Китай. Първата партида от 8 Су-27СК и 4 Су-27УБК пристигна в Китай на 27 юни 1992 г., втората - включваща 12 Су-27СК - на 25 ноември 1992 г. През 1995 г. Китай закупи още 18 Су-27СК и 6 Су -27UBK. Имаха модернизирана радарна станция и добавиха приемник на сателитна навигационна система.
Директните покупки от руски производител (всички едноместни китайски "двадесет и седми" са построени в комсомолския завод на Амур) завършиха със сделка от 1999 г., в резултат на която китайската военна авиация получи 28 Су-27УБК. Доставката е извършена в три партиди: 2000 - 8, 2001 - 10 и 2002 - 10.
Наред с тях китайците закупиха и ракети въздух-въздух със среден обсег Р-27Р и малки Р-73 (експортни версии). Тези самолети обаче имаха ограничени възможности за наземни атаки, въпреки че китайците настояваха да придобият самолети с подсилени колесници, за да осигурят едновременна работа с максимално количество бомби и гориво. Интересното е, че част от плащането е направено чрез бартер; в замяна китайците доставяха на Русия храни и стоки за леката промишленост (само 30% от плащането беше в брой).
