MQ-25A Scat

Когато MQ-25A най-накрая влезе в експлоатация, той ще бъде най-модерният безпилотен летателен апарат в света. Поне сред тези, които не са секретни. Почти всички използвани в момента безпилотни летателни апарати се управляват дистанционно от човек. MQ-25A трябва да представлява следващото поколение - автономни безпилотни летателни апарати, които остават само под човешки надзор. Снимка на ВМС на САЩ

След десетилетие на изследвания, тестове и усъвършенстване, американският флот най-накрая подготви план за въвеждане на безпилотни летателни апарати в експлоатация. Платформата, наречена MQ-25A Stingray, е планирана да влезе в експлоатация през 2022 г. Това обаче няма да бъде разузнавателно-ударен самолет и не се изисква да има неоткриваеми характеристики, както беше първоначално предвидено. Ролята му беше да изпълнява задачите на самолет-цистерна във въздуха. Второстепенната задача ще бъде разузнаване, разузнаване и проследяване на надводни цели (NDP).

В началото на 2003 г. Агенцията за напреднали отбранителни проекти на САЩ (DARPA) започна две пилотни програми за създаване на бойни безпилотни летателни апарати. Програмата на военновъздушните сили на САЩ беше обозначена като UCAV (Безпилотна бойна летателна машина), а програмата на ВМС на САЩ беше наречена UCAV-N (UCAV-Военноморски). През XNUMX г. Пентагонът обедини двете програми в една програма, за да създаде „Съвместни безпилотни бойни въздушни системи“ или J-UCAS (Съвместни безпилотни бойни въздушни системи).

Като част от програмата UCAV, Boeing разработи прототипа на самолета X-45A, който излетя на 22 май 2002 г. Вторият X-45A се вдигна във въздуха през ноември същата година. Като част от програмата UCAV-N, Northrop Grumman разработи прототип на безпилотен летателен апарат, обозначен като X-47A Pegasus, който беше тестван на 23 февруари 2003 г. И двата се отличаваха с ниска радарна видимост, двигателите бяха скрити дълбоко във фюзелажа и въздухозаборниците на двигателя бяха разположени в горната предна част на фюзелажа. И двата също имаха корпусни бомбени камери.

След серия от въздушни тестове, Boeing разработи друг прототип, обозначен като X-45C. За разлика от експерименталния X-45A, той трябваше да има по-голям и по-целенасочен дизайн, напомнящ на бомбардировача B-2A Spirit. Три прототипа бяха планирани да бъдат построени през 2005 г., но в крайна сметка нито един не беше построен. Същността беше оттеглянето на ВВС от програмата J-UCAS през март 2006 г. ВМС също я изоставиха, започвайки своя собствена програма.

Програма UCAS-D

През 2006 г., отново в сътрудничество с DARPA, американският флот стартира програмата UCAS-D (Unmanned Combat Air System-Demonstrator), т.е. изграждане на демонстратор на безпилотна бойна система. Northrop Grumman влезе в програмата с предложение за прототип, обозначен като X-47B, и Boeing с бордова версия на X-45C, обозначен като X-45N.

В крайна сметка Военноморските сили избраха проекта Northrop Grumman, който беше договорен за изграждането на демонстрационен безпилотен летателен апарат, обозначен като X-47B. Като подизпълнители в програмата взеха участие следните компании: Lockheed Martin, Pratt & Whitney, GKN Aerospace, General Electric, UTC Aerospace Systems, Dell, Honeywell, Moog, Parker Aerospace и Rockwell Collins.

Създадени са два летящи прототипа: AV-1 (Air Vehicle) и AV-2. Първият беше завършен на 16 декември 2008 г., но не беше тестван до 4 февруари 2011 г. поради забавяне на програмата и необходимостта от поредица от тестове на авиониката. Прототипът AV-2 излетя на 22 ноември 2011 г. И двата полета са извършени във военновъздушната база Едуардс в Калифорния.

През май 2012 г. прототипът AV-1 започна серия от тестове във военноморската база на NAS Patuxent River в Мериленд. През юни 2 г. към него се присъединява АБ-2012. Тестовете включват по-специално тестване на електромагнитния спектър, рулиране, излитане с катапулт и кацане с драглайн в наземна лаборатория, симулираща палубата на самолетоносач. Първото излитане на катапулта се състоя на 29 ноември 2012 г. Първото кацане с въже в река Patuxent се състоя на 4 май 2013 г.

В края на ноември 2012 г. започнаха първите изпитания на борда на самолетоносача USS Harry S. Truman (CVN-75), закотвен във военноморската база в Норфолк, Вирджиния. На 18 декември 2012 г. X-47B завърши офшорни тестове на борда на самолетоносача USS Harry S. Truman. По време на кампанията беше оценена съвместимостта на самолета с хангарите, асансьорите и бордовите системи на самолетоносача. Проверено е и как се държи самолетът при маневриране на борда. X-47B се управлява от земята или от палубата на самолетоносач чрез специален терминал за дистанционно управление CDU (Control Display Unit). "Операторът" на самолета го закача за предмишницата и благодарение на специален джойстик може да управлява самолета като кола по радиото. Във въздуха X-47B изпълнява задачи автономно или полуавтономно. Той не се управлява от пилот, какъвто е случаят с дистанционно пилотирани самолети като MQ-1 Predator или MQ-9 Reaper. Операторът на самолета възлага на X-47B само общи задачи, като полет по избран маршрут, избор на дестинация или излитане и кацане. Освен това самолетът самостоятелно изпълнява възложените задачи. Въпреки това, ако е необходимо, можете да поемете директен контрол над него.

14 май 2013 г. X-47B отвори нова глава в историята на американската въздушна авиация. Самолетът след успешно катапултиране от палубата на самолетоносача USS George HW Bush (CVN-77) извърши 65-минутен полет и кацна в базата на река Patuxent. На 10 юли същата година X-47B направи две кацания с драглайн на борда на самолетоносача USS George HW Bush. Самият X-47B отмени третото планирано кацане, след като автоматично засече аномалия в работата на навигационния компютър. След това продължи към остров Уолопс на НАСА, Вирджиния, където кацна без проблем.

На 9-19 ноември 2013 г. и двата X-47B преминаха серия от допълнителни тестове на самолетоносача USS Theodore Roosevelt (CVN-71). Това бяха първите тестове на два прототипа. След 45-минутен полет самолетът извърши маневри за кацане с докосване и тръгване. Тяхното поведение беше оценено при много по-силни ветрове и удари от други посоки, отколкото по време на предишни тестове. При друг тест единият от самолетите прелетя около самолетоносача, а другият прелетя между кораба и наземната база.

До 18 септември 2013 г. общото време на полет на X-47B е 100 часа. Последващите тестове на борда на USS Theodore Roosevelt се състояха на 10 ноември 2013 г. Стюардесите на самолетоносача участваха в по-широк набор от излитания и кацания.