Ракети на нашите предци: Peugeot 125 (1952)

Фактът, че двуколесните са били повече от единствената възможност за задоволителна мобилност в дните на нашите бащи и дядовци, не означава, че в тези хора няма дори и намек за ентусиазъм. Когато баща ми ми каза, че той също лети до Триест два пъти на ден с космата си Ламбрета, за да вземе ризите си, които след това контрабандно премина през границата и продаде на „босненците“, първо си помислих: „Ти се прецаках“.

Това, което този контрабандист обича днес, е когато доставяте разглобен мотоциклет в няколко сандъка в работилницата му и той може да го събира по цял ден. Когато бизнесът започне да работи и набира скорост, този ден се отбелязва в календара отделно. В очите на такъв майстор виждате искра, която казва, че човек наистина е обичал да се вози на две колела едновременно, а историите за ламбра и ризи имат смисъл.

Така че имах честта да съблазня едно старо пежо. Двигателят 125 кубика първоначално не искаше да работи както трябва. Но това, което човек събира, човек може да го разглоби и също да поправи. През 1952 г. подобни чудеса на две колела са посветени на обикновените смъртни. В крайна сметка само кола с условно окачване е удобна, балансът е предимно топ, а спирачките са по-скоро за страх, отколкото за сериозно ползване. При благоприятен вятър лети със скорост 80 километра в час. Ако искаше да лети повече от 100, трябваше да слезе с него поне от Триглав. Износването на гумите е напълно маловажно, защото в завой този двигател така или иначе се огъва като уловена змия. Работата на фара е да ви вижда на пътя, а не да ви вижда на пътя. Вместо топли ръце, вие поръчахте две деца готвачи да стоплят студени пръсти в бюфета, но без някакъв механичен опит пак не можете да стигнете дотам. Някои технически детайли сочат оригиналността на тогавашните инженери, които по онова време не могат да разчитат на електронна поддръжка, безупречни пътища и широка сервизна мрежа.

В сравнение с днешните животни, такъв олдтаймер, поне по отношение на манипулирането, е истинска тъга, но дори Ducati 1098 R някой ден ще навърши 50 години. И тогава нашите потомци ще кажат: „Те наистина бяха лицата на тези стари хора“.

Matjaz Tomažić 8.c (втори)

следпис

Следващия път в лабораторията се крият още ветерани.