Лека лятна вечер, бреговете на Любляница, искрящ вираго и човек само на един хвърлей. Облечена в черна кожа. Лично. В духа на времето.
Чопър?
Само защо?
„Достатъчно възрастен съм, вече нямам нужда да изпреварвам никого! — помисли мъжът, небрежно облегнат на стената.