Трагедия в Зеебрюге

Останките от злополучния ферибот, легнали настрани. Колекция от снимки на Лео ван Гиндерен

В късния следобед на 6 март 1987 г. фериботът Herald of Free Enterprise, собственост на британския корабособственик Townsend Thoresen (сега P&O European Ferries), напуска белгийското пристанище Zeebrugge. Корабът, заедно с два кораба близнаци, обслужваше линията, свързваща континенталните пристанища на Ламанша с Дувър. Поради факта, че корабособствениците поддържаха екипажи от три смени, корабите се експлоатираха с много висока интензивност. Ако приемем, че всички пътнически места са заети, те ще могат да транспортират близо 40 души през канала по маршрута Кале-Дувър. човек през деня.

Следобедният круиз на 6 март мина добре. В 18:05 "Хералд" пусна парагади, в 18:24 премина през входните глави, а в 18:27 капитанът започна завой, за да изведе кораба на нов курс, след което се движеше със скорост 18,9. възли Изведнъж корабът се накланя рязко към ляво с около 30°. Взетите на борда превозни средства (81 леки коли, 47 камиона и 3 автобуса) бързо се разместиха, увеличавайки креновете. Водата започна да нахлува в корпуса през илюминаторите, а миг по-късно през фалшбордите, палубата и отворените люкове. Агонията на ферибота продължи само 90 секунди, корабът, който се качи, се облегна на дъното на левия борд и замръзна в това положение. Повече от половината корпус стърчеше над нивото на водата. За сравнение можем да си припомним, че по време на Втората световна война само 25 кораба на Кралския флот (около 10% от общите загуби) са потопени за по-малко от 25 минути ...

Въпреки факта, че бедствието се случи само на 800 метра от извора на пристанището в относително плитка вода, броят на жертвите беше ужасяващ. От 459 пътници и 80 членове на екипажа загинаха 193 души (включително 15 тийнейджъри и седем деца под 13-годишна възраст, най-младата жертва е родена само 23 дни по-рано). Това е най-голямата мирновременна загуба на живот, регистрирана в аналите на британското корабоплаване след потъването на спомагателния патрулен кораб Iolaire на 1 януари 1919 г. на подстъпите към Stornoway във Външните Хебриди (писахме за това в The Sea 4). /2018 г.).

Такъв голям брой жертви се дължи главно на внезапното преобръщане на кораба. Изненаданите хора бяха отхвърлени обратно към стените и отсечени пътя за отстъпление. Шансовете за спасение бяха намалени от водата, която проникна в корпуса с голяма сила. Трябва да се отбележи, че ако корабът беше потънал на по-голяма дълбочина и се преобърна, броят на загиналите със сигурност щеше да е още по-голям. От своя страна най-големият враг на онези, които успяха да напуснат потъващия кораб, беше охлаждането на организмите, хипотермията - температурата на водата беше около 4 ° C.

Спасителна операция

Потъващата совалка автоматично изпрати спешно повикване. Това е записано от Центъра за спешна помощ в Остенде. За изчезването на светлините на кораба е съобщил и екипажът на работещ наблизо драга. В рамките на 10 минути във въздуха беше вдигнат спасителен хеликоптер, който дежуреше във военна база близо до Зеебрюге. Няколко минути по-късно друга кола се присъедини към него. Спонтанно малки части от пристанищния флот се притекоха на помощ - в крайна сметка бедствието се случи почти пред техните екипажи. Радио Остенде призова за участие в акцията специализирани спасителни екипи от Холандия, Великобритания и Франция. Беше извършена и подготовка за привличане на екипажи от водолази и водолази от белгийския флот, които бяха откарани до мястото на катастрофата с хеликоптер само половин час след преобръщането на ферибота. Мобилизирането на такава сериозна сила спаси живота на повечето от онези, които оцеляха през критичните 90 секунди от потъването на кораба и не бяха откъснати от водата в корпуса. Хеликоптерите, които пристигнаха в района на катастрофата, прибраха оцелелите, които сами, през счупените прозорци, се добраха до борда на стърчащия над водата кораб. Лодки и лодки вдигнаха оцелелите от водата. В случая времето беше безценно. При температура на водата около 4 °C тогава здрав и силен човек може да остане в нея, в зависимост от индивидуалните предразположения, максимум няколко минути. До 21:45 спасителите вече бяха свалили 200 души на брега, а час след влизането в ненаводнените помещения на корпуса броят на оцелелите надхвърли 250 души.

В същото време групи водолази се отправиха към потъналите части на кораба. Изглеждаше, че усилията им няма да доведат до никакъв резултат, освен извличането на още един труп. В 00:25 обаче трима оцелели са открити в една от стаите на левия борд. Пространството, в което ги завари бедствието, не беше напълно наводнено, в него беше създадена въздушна възглавница, която позволи на пострадалите да оцелеят до пристигането на помощ. Те обаче бяха последните оцелели.

Месец след катастрофата останките на ферибота, който блокира важен фарватер, бяха издигнати с усилията на известната компания Smit-Tak Towage and Salvage (част от Smit International AS). Три плаващи крана и два спасителни понтона, поддържани от влекачи, първо поставиха ферибота на равен кил, а след това започнаха да изпомпват вода от корпуса. След като останките възвърнаха своята плаваемост, те бяха изтеглени до Zeebrugge и след това през Westerschelda (устието на Scheldt) до холандската корабостроителница De Schelde във Vlissingen. Техническото състояние на кораба позволяваше реновирането, но корабособственикът не се интересуваше от това, а други купувачи не искаха да изберат такова решение. Така фериботът се озовава в ръцете на Compania Naviera SA от Кингстаун в Сейнт Винсент и Гренадини, които решават да изхвърлят кораба не в Европа, а в Гаосюн, Тайван. Буксирането е извършено на 5 октомври 1987 г. - 22 март 1988 г. от холандския влекач "Markusturm". Нямаше никакви емоции. Първо екипажът на буксира оцеля при Голямата буря край нос Финистер, въпреки че влекачът беше счупен, а след това останките започнаха да поемат вода, принуждавайки ги да навлязат в Порт Елизабет, Южна Африка.

Корабособственик и кораб

Townsend Thoresen Shipping Company е създадена чрез закупуването през 1959 г. от групата Monument Securities на корабната компания Townsend Car Ferries и след това на Otto Thoresen Shipping Company, която е нейната компания майка. През 1971 г. същата група придобива Atlantic Steam Navigation Company Ltd (брандирана като Transport Ferry Service). И трите бизнеса, групирани под European Ferries, използваха името на марката Townsend Thoresen.