Руско-турски въздушни операции в Сирия
Руско-турски въздушни операции в Сирия
Установяването на тясно военно сътрудничество между страна от НАТО и Руската федерация може да се характеризира като безпрецедентна ситуация. Това сближаване в известен смисъл беше насочено срещу САЩ, които подкрепят кюрдската кауза в Сирия, с осезаеми политически ползи за Кремъл. Още по-заслужава анализ оперативното взаимодействие на руските ВКС и турските ВВС в Северна Сирия.
След свалянето на руски тактически бомбардировач Су-24М на турско-сирийската граница на 2015 ноември 16 г. от турски изтребител F-24, отношенията между Москва и Анкара са изключително обтегнати. Властите в Анкара съобщиха, че екипажът на Су-24М е бил многократно предупреждаван, че нарушава въздушното пространство на страната, докато Москва заяви, че бомбардировачът не е напускал сирийското въздушно пространство. Два Су-24М се връщаха от бойна мисия (бомбардиране с фугасни бомби ОФАБ-250-270) на летище Хмеймим, когато беше свален самолет Су-24М с бордов номер 83. Стрелбата е извършена на височина около 6 хиляди. метра; Атаката е извършена с управляема ракета въздух-въздух, изстреляна от изтребител F-16C от военновъздушната база Дярбекир. Според руснаците става дума за ракета с малък обсег AIM-9X Sidewinder; според други източници - ракета със среден обсег AIM-120C AMRAAM. Атентаторът се разби в Турция, на около 4 км от границата. И двамата членове на екипажа успяха да катапултират, но пилотът подполковник Олег Пешков загина при скачане с парашут, прострелян от земята, а навигатор беше капитанът. Константин Мурахтин е намерен и откаран в базата Хмеймим. По време на издирвателно-спасителната операция е загубен и боен спасителен хеликоптер Ми-8МТ, а морските пехотинци на борда са убити.
В отговор на свалянето на самолета зенитни и противоракетни системи с голям обсег С-400 бяха прехвърлени в Латакия, Руската федерация прекъсна военните контакти с Турция и наложи икономически санкции срещу нея (например турската туристическа индустрия ). Представителят на Генералния щаб на въоръжените сили на Русия каза, че отсега нататък всички ударни полети над Сирия ще се извършват в съпровод на изтребители.
Тази ситуация обаче не продължи дълго, тъй като и двете страни преследваха сходни геополитически цели в Сирия, особено след неуспешния опит за преврат в Турция и новото турско ръководство пое курс на авторитаризъм. През юни 2016 г. имаше ясно подобрение на отношенията, което впоследствие проправи пътя за военно сътрудничество. Тогава турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази съжаление, че "грешка на пилота" е причинила такава сериозна криза в двустранните отношения, като по този начин проправи пътя за политическо и военно сближаване. Тогава турският министър на отбраната Фикри Исик каза: „Очакваме значително развитие на отношенията с Русия.
Когато Руската федерация покани Турция да участва в срещата на Организацията за икономическо сътрудничество на черноморските държави в Сочи, насрочена за 1 юли 2016 г., турският външен министър Мевлют Чавушоглу прие поканата. Друг елемент от изхвърлянето беше арестът на пилот на F-16, който свали бомбардировач Су-24М по обвинение в участие в преврат (нападението беше извършено в съответствие с недвусмислената заповед на турския министър-председател за застрелване на свалените нарушители които са нарушили турското въздушно пространство).
Стартирането на операция „Щит на Ефрат“ в Северна Сирия през август 2016 г. вече се състоя с благословията на Русия. Операцията на разпръснати турски и протурски милиции – теоретично срещу „Ислямска държава“, всъщност срещу кюрдските военни – се оказа трудна и скъпа. Той нанесе загуби в техника и хора, особено в района на град Ал-Баб, яростно защитаван от ислямските бойци (през 2007 г. в него живеят 144 550 жители). Необходима беше мощна въздушна подкрепа и това беше и проблемът с недостига на персонал, който засегна турските ВВС след юлския преврат. Експулсирането на около XNUMX войници от турската военна авиация, особено опитни висши офицери, пилоти на бойни и транспортни самолети, инструктори и техници, изостри предишния проблем с недостига на персонал. Това доведе до рязко намаляване на оперативните способности на турските ВВС в момент, когато беше необходима висока интензивност на въздушните операции (както в Северна Сирия, така и в Ирак).
В резултат на тази ситуация, особено на фона на неуспешните и скъпи атаки срещу Ал Баб, Анкара поиска допълнителна въздушна подкрепа от САЩ. Ситуацията беше доста сериозна, тъй като действията на Ердоган можеха да се разглеждат дори като завоалирани заплахи за възпрепятстване или спиране на коалиционните въздушни операции от турската база Инджирлик.
