Развитие, насочено към научни изследвания. Износване на двигателя

Проучване "По-трудно ли е да се намерят идеи?" („Става ли по-трудно да се намерят идеи?“), който беше пуснат през септември 2017 г., а след това, в разширена версия, през март тази година. Авторите, четирима известни икономисти, показват в него, че непрекъснато нарастващите изследователски усилия носят все по-малко икономически ползи.

Джон Ван Рийнън от Масачузетския технологичен институт и Никълъс Блум, Чарлз И. Джоунс и Майкъл Уеб от Станфордския университет пишат:

„Голямо количество данни от голямо разнообразие от индустрии, продукти и компании показват, че разходите за научни изследвания се увеличават значително, докато самите изследвания бързо намаляват.

Дават пример Законът на Муротбелязвайки, че "броят на изследователите, които сега са необходими за постигане на известното удвояване на изчислителната плътност на всеки две години, е повече от осемнадесет пъти, отколкото се изискваше в началото на 70-те години." Авторите отбелязват подобни тенденции в научните трудове, свързани със селското стопанство и медицината. Все повече изследвания върху рака и други заболявания не водят до повече спасени животи, а по-скоро обратното – връзката между увеличените разходи и увеличените резултати става все по-неблагоприятна. Например от 1950 г. насам броят на лекарствата, одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) на милиард долара, похарчени за изследвания, е намалял драстично.

Възгледите от този вид не са нови в западния свят. Още през 2009г Бенджамин Джоунс в работата си върху нарастващата трудност при намиране на иновации, той твърди, че бъдещите иноватори в дадена област сега се нуждаят от повече образование и специализация, отколкото преди, за да станат достатъчно опитни, за просто да достигнат граници, които след това биха могли да преминат. Броят на изследователските екипи непрекъснато нараства и в същото време броят на патентите на учен намалява.

Икономистите се интересуват преди всичко от така наречените приложни науки, тоест изследователски дейности, които допринасят за икономическия растеж и просперитет, както и за подобряване на здравето и стандарта на живот. За това те са критикувани, тъй като според много експерти науката не може да бъде сведена до толкова тясно, утилитарно разбиране. Теорията за Големия взрив или откриването на бозона на Хигс не увеличава брутния вътрешен продукт, а задълбочава разбирането ни за света. Не е ли за това науката?

Изследване на първа страница от икономисти от Станфорд и MIT

Fusion, т.е. вече казахме здравей на гъската

Трудно е обаче да се оспорят простите числови съотношения, представени от икономистите. Някои имат отговор, който икономиката може да обмисли сериозно. Според мнозина науката вече е решила относително лесни проблеми и е в процес на преминаване към по-сложни, като проблемите на ума и тялото или обединяването на физиката.

Тук има трудни въпроси.

В кой момент, ако някога, ще решим, че някои от плодовете, които се опитваме да постигнем, са недостижими?

Или, както може да каже един икономист, колко сме готови да похарчим за решаване на проблеми, които се оказаха много трудни за решаване?

Кога, ако някога, трябва да започнем да намаляваме загубите и да спрем изследванията?

Пример за изправяне на много труден проблем, който в началото изглеждаше лесен, е историята на съдебните спорове. развитие на термоядрен синтез. Откриването на ядрения синтез през 30-те години на миналия век и изобретяването на термоядрени оръжия през 50-те накараха физиците да очакват, че синтезът може бързо да се използва за генериране на енергия. Въпреки това, повече от седемдесет години по-късно, ние не сме напреднали много по този път и въпреки многото обещания за спокойна и контролирана енергия от сливането в очните ни орбити, това не е така.

Ако науката тласка изследванията до точката, в която няма друг начин за по-нататъшен напредък, освен друг гигантски финансов разход, тогава може би е време да спрем и да помислим дали си заслужава. Изглежда, че физиците, които са изградили мощна втора инсталация, се доближават до тази ситуация. Голям адронов сблъсък и досега малко се е получило от това... Няма резултати, които да подкрепят или опровергават големите теории. Има предположения, че е необходим още по-голям ускорител. Въпреки това, не всеки смята, че това е пътят.

Златен век на иновациите - Изграждане на Бруклинския мост

Парадоксът на лъжеца

Освен това, както се посочва в научната работа, публикувана през май 2018 г. от проф. Дейвид Уулпърт от института Санта Фе можете да докажете, че съществуват фундаментални ограничения на научното познание.

Това доказателство започва с математическа формализиране на това как едно „изходно устройство“ — да речем, учен, въоръжен със суперкомпютър, голямо експериментално оборудване и т.н. — може да получи научни знания за състоянието на Вселената около него. Има основен математически принцип, който ограничава научното познание, което може да се получи чрез наблюдение на вашата вселена, манипулиране с нея, прогнозиране какво ще се случи след това или правене на заключения за случилото се в миналото. А именно изходното устройство и знанията, които то придобива, подсистеми на една вселена. Тази връзка ограничава функционалността на устройството. Уолпърт доказва, че винаги ще има нещо, което не може да предвиди, нещо, което не може да запомни и не може да наблюдава.

„В известен смисъл този формализъм може да се разглежда като продължение на твърдението на Доналд Маккей, че прогнозата на бъдещия разказвач не може да обясни ефекта на обучението на разказвача от тази прогноза“, обяснява Woolpert на phys.org.

Ами ако не изискваме изходното устройство да знае всичко за своята вселена, а вместо това изискваме то да знае колкото е възможно повече за това, което може да се знае? Математическата структура на Волперт показва, че две устройства за извод, които имат както свободна воля (добре дефинирана), така и максимално познание за Вселената, не могат да съществуват съвместно в тази вселена. Може да има или да няма такива „суперреферентни устройства“, но не повече от едно. Уолпърт шеговито нарича този резултат „принцип на монотеизма“, защото макар да не забранява съществуването на божество в нашата вселена, той забранява съществуването на повече от едно.

Уолпърт сравнява аргумента си с парадокс на хората с тебеширв който Епименид от Кносос, критянин, прави известното изявление: „Всички критяни са лъжци“. Въпреки това, за разлика от твърдението на Епименид, което излага проблема на системите, които имат способността да се самореферират, разсъжденията на Волперт се отнасят и за устройства за извод, които нямат тази способност.

Изследванията на Волперт и неговия екип се извършват в различни посоки, от когнитивната логика до теорията на машините на Тюринг. Учените от Санта Фе се опитват да създадат по-разнообразна вероятностна рамка, която ще им позволи да изучават не само границите на абсолютно правилното знание, но и какво се случва, когато устройствата за извод не трябва да работят с XNUMX% точност.

Дейвид Уолпърт от Института Санта Фе

Не е като преди сто години

Разсъжденията на Волперт, базирани на математически и логически анализ, ни казват нещо за икономиката на науката. Те предполагат, че най-далечните задачи на съвременната наука - космологични проблеми, въпроси за произхода и природата на Вселената - не трябва да бъдат областта на най-големите финансови разходи. Съмнително е, че ще бъдат получени задоволителни решения. В най-добрия случай ще научим нови неща, които само ще увеличат броя на въпросите, като по този начин ще увеличим областта на невежеството. Това явление е добре известно на физиците.

Въпреки това, както показват представените по-рано данни, ориентацията към приложната наука и практическите ефекти от придобитите знания става все по-малко ефективна. Сякаш горивото свършва или двигателят на науката е изхабен от старост, което само преди двеста или сто години толкова ефективно подхранваше развитието на технологиите, изобретенията, рационализацията, производството и накрая цялата икономика , води до повишаване на благосъстоянието и качеството на живот на хората.

Въпросът е да не кършите ръцете си и да разкъсате дрехите си върху него. Определено обаче си струва да помислите дали е време за основен ъпгрейд или дори за подмяна на този двигател.