химически вулкан
Една от най-зрелищните химични реакции е процесът на разлагане на амониев дихромат (VI) (NH4) 2Cr2O7, известен като „химичния вулкан“. По време на реакцията се отделя голямо количество пореста субстанция, идеално имитираща вулканична лава. В първите дни на киното разлагането на (NH4)2Cr2O7 дори се използваше като „специален ефект“! Експериментаторите, желаещи да проведат експеримента, са помолени да не го правят у дома (поради отделянето на летящ прах, който може да замърси апартамента).
За да извършите теста, ще ви е необходим порцеланов тигел (или друг топлоустойчив съд), напълнен с амониев (VI) дихромат (NH4)2Cr2O7 (снимка 1). Поставете тигела върху могила от пясък, симулираща вулканичен конус (Снимка 2) и запалете оранжевия прах с кибрит (Снимка 3). След известно време започва бърз процес на разлагане на съединението, което води до отделяне на голямо количество газообразни продукти, които диспергират порестия хромов оксид (III) Cr.2O3 (снимки 4, 5 и 6). След края на реакцията всичко наоколо е покрито с тъмнозелен прах (снимка 7).
Продължаващата реакция на разлагане на амониев дихромат (VI) може да се запише с уравнението:
Преобразуването е редокс реакция (т.нар. редокс реакция), по време на която се променя степента на окисление на избраните атоми. В тази реакция окислителят (вещество, което получава електрони и намалява степента на окисление) е хром (VI):
Редуциращият агент (вещество, което дарява електрони и следователно повишава степента на окисление) е азот, съдържащ се в амониевия йон (взимаме предвид два азотни атома, дължащи се на N2):
Тъй като броят на електроните, дарени от редуктора, трябва да бъде равен на броя на електроните, приети от окислителя, умножаваме първото уравнение по 2 от двете страни и балансираме броя на оставащите кислородни и водородни атоми.
