Alliance Ground Surveillance System

Системата AGS е предназначена за изпълнение на задачи, свързани със сигурността на границите на страните от НАТО (както по суша, така и по море), защита на войници и цивилни лица, както и управление на кризи и хуманитарна помощ.

На 21 ноември миналата година Northrop Grumman обяви успешния трансатлантически полет на първия безпилотен летателен апарат (UAV) RQ-4D, който скоро ще изпълнява разузнавателни мисии за Северноатлантическия алианс. Това е първият от пет планирани безпилотни летателни апарата, доставени в Европа за нуждите на системата за въздушно наземно наблюдение на НАТО AGS.

Безпилотният летателен апарат RQ-4D излетя на 20 ноември 2019 г. от Палмдейл, Калифорния, и около 22 часа по-късно, на 21 ноември, кацна в италианската военновъздушна база Сигонела. Създаденият в САЩ UAV отговаря на изискванията за сертифициране от военен тип за самонавигация във въздушното пространство над Европа, издадени от Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA). RQ-4D е версия на безпилотния летателен апарат Global Hawk, който се използва от ВВС на САЩ от много години. Закупените от Северноатлантическия алианс безпилотни летателни апарати са адаптирани към неговите изисквания, те ще извършват разузнавателна и контролна дейност в мирно, кризисно и военно време.

Системата AGS на НАТО включва безпилотни летателни апарати с модерни радарни системи, наземни компоненти и поддръжка. Основният контролен елемент е Главната оперативна база (MOB), разположена в Сигонела, Сицилия. От тук ще излитат безпилотните летателни апарати на НАТО AGS. Два самолета ще дежурят едновременно, а данните от монтираните на техните палуби радари SAR-GMTI ще се анализират от две групи специалисти. Програмата AGS НАТО е много важна инициатива на страните от Северноатлантическия алианс от много години, но все още не е напълно реализирана. До пълната оперативна готовност обаче оставаха само малки стъпки. Това решение е много подобно на силите на НАТО за ранно предупреждение и контрол във въздуха (NAEW&CF), които са активни почти четири десетилетия.

Системата AGS се състои от два компонента: въздушен и наземен, които ще предоставят не само аналитични услуги и техническа поддръжка на мисията, но и ще провеждат обучение на персонала.

Целта на системата AGS на НАТО ще бъде да запълни празнина в много важните разузнавателни способности на Северноатлантическия алианс. Не само групата на НАТО е загрижена за успеха на тази инициатива. Успехът на тази инвестиция в сигурността зависи до голяма степен от всички, които знаят, че само придобиването на нови способности може да ни помогне да поддържаме сигурността в Европа и света. Тази важна инициатива е постоянно да се следи всичко, което се случва на сушата и в морето, включително на разстояние от територията на Северноатлантическия алианс, денонощно, при всякакви метеорологични условия. Важна задача е осигуряването на най-съвременни разузнавателни способности в областта на разузнаването, наблюдението и разпознаването на способностите на RNR (Intelligence, Surveillance and Reconnaissance).

След много години на възходи и падения, най-накрая група от 15 държави решиха съвместно да придобият тези изключително важни способности в областта на AGS на НАТО, т.е. изграждане на интегрирана система, състояща се от три елемента: въздух, земя и поддръжка. Въздушният сегмент на НАТО AGS ще се състои от пет невъоръжени БЛА RQ-4D Global Hawk. Тази американска, добре позната безпилотна летателна платформа е базирана на дизайна на самолета Global Hawk Block 40, произведен от Northrop Grumman Corporation, оборудван с радар, изграден по технологията MP-RTIP (Multi Platform - Radar Technology Insertion Program), както и комуникационна връзка в рамките на линията на видимост и извън нея, с много дълги обхвати и широколентови връзки за данни.

Наземният сегмент на AGS на НАТО, който е важен елемент от тази нова система, се състои от специализирани съоръжения, поддържащи разузнавателната мисия на безпилотни летателни апарати AGS MOB и редица наземни станции, изградени в мобилни, преносими и преносими конфигурации, които могат да комбинират и обработка на данни с възможност за работа. Тези устройства са оборудвани с интерфейси, които осигуряват високо ниво на взаимодействие с множество потребители на данни. Според НАТО наземният сегмент на тази система ще представлява много важен интерфейс между основната система AGS на НАТО и широка гама C2ISR (командване, контрол, разузнаване, наблюдение и разузнаване) системи за командване, контрол, разузнаване, наблюдение и разузнаване . . Наземният сегмент ще комуникира с много от системите, които вече са на място. Той ще работи с множество оперативни потребители, както и ще работи далеч от зоната за въздушно наблюдение.

Такова многодомейнно използване на системата AGS на НАТО ще се извършва с цел постоянно осигуряване на ситуационна осведоменост в театъра на операциите за нуждите, включително командирите, разположени в райони на развитие на силите. В допълнение, системата AGS ще може да поддържа широк набор от задачи, които далеч надхвърлят стратегическото или тактическото разузнаване. С тези гъвкави инструменти ще бъде възможно да се прилагат: защита на цивилни лица, граничен контрол и морска сигурност, антитерористични мисии, подкрепа за процеса на управление на кризи и хуманитарна помощ в случай на природни бедствия, подкрепа за операции по търсене и спасяване.

Историята на системата за въздушно наблюдение AGS на НАТО е дълга и сложна и често изисква компромиси. През 1992 г. възможността за съвместно придобиване на нови сили и средства от страните от НАТО беше определена въз основа на анализ на икономическия растеж, провеждан ежегодно в НАТО от Комитета по планиране на отбраната. По онова време се смяташе, че Алиансът трябва да се стреми да работи за укрепване на способностите за наземно въздушно наблюдение, допълнени, където е възможно, от други вече действащи и въздушни разузнавателни системи, оперативно съвместими с нови интегрирани системи, притежавани от няколко държави.

От самото начало се очакваше, че благодарение на напредналия темп на икономически растеж системата за наземно наблюдение на НАТО AGS ще може да разчита на няколко вида системи за наземно наблюдение. Взети са предвид всички съществуващи национални системи, способни да наблюдават ситуацията. Разгледани са концепциите за изграждане на американската версия на системата TIPS (Transatlantic Industrial Proposed Solution) или европейската версия, базирана на разработката на нов борден радар; Европейската инициатива се нарича SOSTAR (Stand off Surveillance Target Acquisition Radar). Всички тези опити на групи държави с различни възгледи за създаването на нови способности обаче не получиха достатъчна подкрепа от Северноатлантическия алианс, за да започнат тяхното прилагане. Основната причина за несъгласието на страните от НАТО беше разделението на онези страни, които подкрепиха идеята за използване на американската радарна програма TCAR (Transatlantic Cooperative Advanced Radar) и тези, които настояваха за европейското предложение (SOSTAR).

През септември 1999 г., малко след присъединяването на Полша към Северноатлантическия алианс, ние се присъединихме към широката група от страни от НАТО, които активно подкрепиха тази важна инициатива на алианса. По това време конфликтът на Балканите продължава и е трудно да се изключи, че ситуацията в света ще бъде свободна от нови кризи или дори войни. Следователно в тази ситуация такива възможности бяха счетени за необходими.

През 2001 г., след терористичните атаки срещу Съединените щати, Северноатлантическият съвет реши да възроди идеята за изграждане на система на НАТО AGS, като стартира програма за развитие, достъпна за всички държави-членки. През 2004 г. НАТО реши да направи избор, което означаваше компромис между позициите на европейските страни и САЩ. Въз основа на този компромис беше взето решение за съвместно създаване на флотилия от смесени пилотирани и безпилотни летателни апарати на НАТО AGS. Въздушният сегмент на AGS на НАТО трябваше да се състои от европейски пилотирани самолети Airbus A321 и разузнавателни безпилотни летателни апарати, произведени от американската индустрия BSP RQ-4 Global Hawk. Наземният сегмент на НАТО AGS трябваше да включва широка гама от фиксирани и мобилни наземни станции, способни да предават данни от системата на избрани потребители.

През 2007 г., поради все по-малките бюджети за отбрана на европейските страни, страните от НАТО решиха да спрат по-нататъшната работа по внедряването на доста скъпа версия на смесен флот от самолетни платформи на НАТО AGS и вместо това предложиха по-евтин и опростен вариант на изграждане система на НАТО AGS, в която въздушният сегмент на НАТО AGS трябваше да се основава само на доказани безпилотни разузнавателни самолети, т.е. на практика това означаваше придобиване на американския UAV Global Hawk Block 40. По това време това беше единственият напълно работещ безпилотен самолет в НАТО сред страните, класифицирани като най-големия клас III в НАТО, в допълнение към High Altitude, Long Endurance (HALE) ) категория и свързания MP радар -RTIP (Програма за въвеждане на мултиплатформена радарна технология).

Според производителя радарът е бил способен да открива и проследява мобилни наземни цели, да картографира терена, както и да наблюдава въздушни цели, включително крилати ракети на малка височина, при всякакви метеорологични условия, денем и нощем. Радарът е базиран на технологията AESA (Active Electronics Scanned Array).

През февруари 2009 г. държавите-членки на НАТО, които все още участват в програмата (не всички), започнаха процеса на подписване на меморандума за разбирателство на НАТО AGS PMOU (Програмен меморандум за разбирателство). Това беше документ, договорен между страните от НАТО (включително Полша), които решиха активно да подкрепят тази инициатива и да участват в придобиването на необходимата инфраструктура за новата съюзническа система.

По това време Полша, изправена пред икономическа криза, която застраши последствията си през пролетта на същата година, най-накрая реши да не подпише този документ и през април се оттегли от тази програма, което показва, че в ситуация, в която икономическата ситуация се подобрява, може да се върне към активна подкрепа на тази важна инициатива. Накрая, през 2013 г., Полша се върна в групата на страните от НАТО, които все още участват в програмата, и като петнадесета от тях реши да завърши съвместно тази важна инициатива на Северноатлантическия алианс. Програмата включваше следните страни: България, Дания, Естония, Германия, Литва, Латвия, Люксембург, Италия, Полша, Чехия, Норвегия, Румъния, Словакия, Словения и САЩ.