Тест драйв откритието на Чарлз Гудиър и провала на Хенри Форд

Естественият каучук остава основната съставка в автомобилните гуми и до днес.

В писанията на южноамерикански откриватели като Еранандо Кортес можете да намерите истории за местни жители, играещи със смолисти топки, с които те също са покривали лодките си. Двеста години по-късно френски учен описа дърво в провинция Есмералда, което местните жители наричаха хеве. Ако се направят разрези в кората му, от тях ще започне да изтича бял, подобен на мляко сок, който става твърд и тъмен на въздух. Именно този учен е донесъл първите партиди от тази смола в Европа, която индианците наричат ​​ка-ху-чу (течащо дърво). Първоначално той се използваше само като инструмент за изтриване на молив, но постепенно придоби много други приложения. Най-голямото откритие в тази област обаче принадлежи на американеца Чарлз Гудиър, който похарчи много пари за различни химически експерименти за обработка на каучук. Историята твърди, че най-голямата му работа, откриването на химичен процес, наречен вулканизация, се случва случайно много преди Dunlop да започне да произвежда пневматични гуми. През 30-те години на миналия век, по време на лабораторните експерименти на Goodyear, парче гума случайно попада в тигел от разтопена сяра, отделяйки странна остра миризма. Той решава да го изследва по-дълбоко и открива, че краищата му са изгорени, но сърцевината е станала здрава и еластична. След стотици експерименти Goodyear успя да определи правилното съотношение на смесване и температурата, при която каучукът може да промени характеристиките си без топене или овъгляване. Гудиър отпечата плодовете от труда си върху лист гума и го уви в друг твърд синтетичен каучук. Постепенно обработена по този начин каучук (или гума, както бихме могли да го наречем, въпреки че терминът се използва и за целия продукт) е навлизал широко в живота на хората, служейки за производството на залъгалки, обувки, защитни костюми и така нататък. Така че историята се връща към Dunlop и Michelin, които разглеждат тази гума като вещество за своите продукти и както ще видим, по-късно една добра компания за гуми ще бъде кръстена на Goodyear. Всички погледи са насочени към региона Путумайо, на границата между Бразилия, Еквадор, Перу и Колумбия. Именно там индийците отдавна извличат каучук от бразилската hevea или hevea brasiliensis, както се нарича в научните среди. Повечето бразилски каучук се събира в село Парао в продължение на повече от 50 години и тук отиват Michelin, Metzeler, Dunlop, Goodyear и Firestone, за да закупят големи количества от това магическо вещество. В резултат на това той скоро се разширява и към него е насочена специална железопътна линия с дължина 400 км. Изведнъж португалското колониално правителство успя да генерира нови доходи и производството на каучук стана приоритет. Въпреки това, Hevea в този район са диви и растат нестабилно, като се разпространяват на изключително големи площи. За да ги отглеждат, бразилските власти транспортират десетки хиляди индийци в доходоносни райони, като по този начин опустошават цели селища в Бразилия.

От Бразилия до Далечния Изток

Малки количества от този местен растителен каучук се доставят от подкрепяното от Германия Белгийско Конго. Истинската революция в добива на естествен каучук обаче е дело на британците, които ще започнат да култивират добива на няколко големи острова като Борнео и Суматра в Далечния азиатско-тихоокеански регион.

Всичко започна в резултат на тайна операция на кралското правителство, което отдавна планираше да засади каучукови растения в английските и холандските колонии в Югоизточна Азия, където климатът е подобен на този в Бразилия. Английски ботаник бил изпратен в Бразилия и под предлог, че транспортира орхидеи, увити в мъх и бананови листа, успял да изнесе 70 000 семена от хевея. Скоро 3000 внимателно засадени семена покълнаха в къщата за палми в Кю Гардънс и тези разсад бяха транспортирани до Цейлон. След това отгледаните разсад се засаждат в Югоизточна Азия и така започва отглеждането на естествен каучук. И до днес тук е съсредоточен въпросният добив – над 80% от естествения каучук се произвежда в Югоизточна Азия – в Тайланд, Малайзия и Индонезия. Хевете обаче са подредени в гъсти редици от обработваема земя и добивът на каучук е много по-бърз и по-ефективен, отколкото в Бразилия. До 1909 г. над 400 милиона дървета растат в района и за разлика от експлоататорските работници в Бразилия, добивът на каучук в Малая е пример за предприемачество – компаниите са организирани като акционерни дружества, регистрирани на Лондонската фондова борса, а инвестициите са изключително висока възвращаемост. Освен това прибирането на реколтата може да се извършва през цялата година, за разлика от Бразилия, където това не е възможно през шестмесечния дъждовен сезон, а работниците в Малая живеят добре и получават сравнително добри заплати.

Бизнесът с добив на естествен каучук е донякъде подобен на бизнеса с добив на петрол: пазарът има тенденция да увеличава потреблението и реагира на това чрез намиране на нови полета или засаждане на нови насаждения. Те обаче имат срок да влязат в режим, тоест трябват им поне 6-8 години, за да дадат първа реколта, преди да влязат в пазарния процес и да намалят цените. За съжаление синтетичният каучук, за който ще говорим по-долу, е един от малкото продукти на синтетичната химия, който не може да постигне някои от най-ценните качества на природния оригинал и не му оставя алтернатива. Към днешна дата никой не е създал адекватни вещества, които да ги заменят на 100% и следователно смесите, използвани за производството на различни гуми, се състоят от различни пропорции на естествен и синтетичен продукт. Поради тази причина човечеството е напълно зависимо от плантациите в Азия, които от своя страна не са неуязвими. Хевеята е крехко растение и бразилците все още помнят времето, когато всичките им насаждения бяха унищожени от специален вид глава - поради тази причина днес страната вече не е сред основните производители. Опитите за отглеждане на други заместващи култури в Европа и Америка засега се провалят не само по селскостопански причини, но и по чисто технологични причини - заводите за гуми вече са настроени да работят съобразно спецификата на тежките. По време на Втората световна война Япония окупира райони за отглеждане на хевея, принуждавайки я драстично да намали използването на автомобили, да започне кампания за рециклиране и да търси алтернативи. Химиците успяват да създадат група от синтетични каучуци и да компенсират дефицита, но, както вече казахме, нито една смес не може напълно да замени висококачествените естествени. Още през XNUMX-те години програмата за интензивно развитие на качествен синтетичен каучук в Съединените щати беше прекратена и индустрията отново стана зависима от естествения каучук.

Експериментите на Хенри Форд

Но нека не предвиждаме събития - още през 20-те години на миналия век американците бяха обсебени от желанието да отглеждат хевея сами и не искаха да останат зависими от капризите на британците и холандците. Индустриалецът Харви Файърстоун неуспешно се опитва да отглежда каучукови растения в Либерия по инициатива на Хенри Форд, а Томас Едисън прекарва по-голямата част от състоянието си в търсене на други растения, които могат да растат в Северна Америка. Най-пострадал обаче в тази област е самият Хенри Форд. През 1927 г. той финансира многомилионен проект в Бразилия, наречен Fordland, където англичанинът Хенри Уикман успява да извади семената на хевеята, които дават началото на азиатската каучукова индустрия. Форд построи цял град с улици и къщи, фабрики, училища и църкви. Огромни площи земя са засети с милиони първокласни семена, донесени от холандската Източна Индия. През 1934 г. всичко обещава успех на проекта. И тогава се случва непоправимото - основното е да окосите растенията. Като чума само за една година опустошава всички насаждения. Хенри Форд не се отказва и прави втори опит, в още по-голям мащаб, да построи още по-голям град и да засади още повече растения.

Резултатът е същият, а монополът на Далечния изток като основен производител на естествен каучук остава.

След това дойде Втората световна война. Японците окупираха района и застрашиха цялото съществуване на американската каучукова индустрия. Правителството започва мащабна кампания за рециклиране, но страната все още е изправена пред остър недостиг на каучукови продукти, включително синтетични. Америка беше спасена от последвалите ексклузивни национални споразумения и асоцииране върху идеята за бързо създаване на синтетична индустрия - до края на войната повече от 85% от производството на каучук е с този произход. По онова време програмата струва на правителството на САЩ колосалните 700 милиона долара и е едно от най-големите инженерни постижения на нашето време.

(да последвам)

Текст: Георги Колев