Операция Market Garden
Операция Market-Garden е широко смятана за голямо поражение на съюзниците, но това не е толкова ясно. Германците претърпяха сериозни загуби и освободиха част от Холандия, създавайки основата за атака срещу Райха през Райхсвалд, въпреки че това не беше първоначалното намерение.
Най-голямата операция с участието на въздушнодесантни войски, проведена от съюзниците през септември 1944 г. на територията на окупираната Холандия, имаше за цел да разедини германските войски и да заобиколи германските отбранителни укрепления, известни като „линията Зигфрид“ от север, която трябваше да позволи влизането в Рур и по този начин ускори края на войната. Ключовият въпрос беше превземането на мостовете на Рейн и други реки, преди Германия да успее да ги разруши. Операцията е планирана от маршал Монтгомъри, който ръководи 21-ва група армии и се надпреварва с командващия 3-та американска армия генерал Джордж Патън кой пръв ще достигне индустриалните съоръжения на Третия райх. Монтгомъри убеждава генерал Дуайт Айзенхауер да предприеме тази операция, въпреки големия риск от нейното изпълнение.
След поражението в Нормандия през лятото на 1944 г. германските войски се изтеглят от Франция и съюзническите сили ги преследват, ограничени главно от трудности при транспортирането на гориво и други доставки, които трябваше да бъдат транспортирани от изкуствени пристанища в Нормандия и сравнително малък капацитет, пристанищата на Шербур и Хавър. На 2 септември британските войски навлизат в Белгия, а два дни по-късно гвардейската танкова дивизия освобождава Брюксел, преминавайки през белгийска територия почти без бой. В същото време, на 5 септември 1944 г., британският XXX корпус, който се бие по-на север, превзема Антверпен с 11-та танкова дивизия начело. Междувременно полската 1-ва бронирана дивизия, част от канадската 1-ва армия, превзема Ипър.
1-ва съюзническа въздушнодесантна армия, създадена през лятото на 1944 г., се състои от пет дивизии в два корпуса. Британският 1-ви въздушнодесантен корпус имаше 6-ти DPD и 1-ви DPD и 17-та полска независима парашутна бригада, докато американският 82-ри въздушнодесантен корпус имаше 101-ви DPD, XNUMX-ви DPD и XNUMX-ти I am DPD.
В този момент командирът на ХХХ корпус прави фатална грешка. Веднага след превземането на Антверпен беше необходимо да се отиде на няколко десетки километра по-на север и да се отреже полуостров Мидден-Зееланд от останалата част на страната. Това ще затвори отстъплението на германската 15-та армия, която се оттегляше по протежение на белгийското крайбрежие, през Остенде, на североизток, успоредно на XXX корпус, движещ се по доста широк фронт.
Антверпен не е край морето, а в устието на Шелд, голяма река, която тече през Франция, от Камбре и след това през Белгия. Точно преди устието на Шелд тя завива рязко на запад, към тесен дълъг залив, минаващ от запад на изток. Северният бряг на този залив е точно тесният в основата, след това разширяващ се полуостров Zuid-Beveland и остров Walcheren, разположен върху неговото продължение, но всъщност свързан с полуострова чрез сухоземни проходи (островът е бил преди отводняването на полдерите ). Когато британците превзеха Антверпен, те затвориха част от 15-та армия на запад от града. Въпреки това липсата на „затваряне“ на провлака, свързващ полуостров Zuid-Beveland с останалата част от континента, означава, че между 4 и 20 септември германците се придвижват през устието на Шелд с различни транспортни средства, главно от 65-та и 000-та стрелкови дивизии (DP). Гореспоменатата евакуация се проведе от югозападно от Антверпен до полуостров Zuid-Beveland и свързания с него остров Walcheren, откъдето по-голямата част от нея навлезе дълбоко в Холандия, под самия нос на британския XXX корпус, тъй като неговият командир, генерал-лейтенант Брайън Хорокс, мислеше по-скоро за предприемане на атака на изток дълбоко в Холандия и по-нататък в Германия, а че германците могат да бъдат евакуирани по такъв организиран начин, просто не му хрумна.
Междувременно обаче гвардейската бронетанкова дивизия, напредвайки по-на юг, неочаквано се укрепи на канала Алберт в белгийския град Ломел, точно преди границата с Холандия, минаваща почти от запад на изток, точно преди самата Германия да завие на юг, създавайки стърчащ на юг е малък холандски език, вътре в който е град Маастрихт. Заминавайки от Франция през цяла Белгия, германците успяха да се откъснат от преследващите ги съюзнически сили и именно на канала Алберт беше създадена основната отбранителна линия. Това беше естествена водна бариера, доста широка, свързваща Антверпен (Шелд) и Лиеж (Маас). Този канал беше директен воден път от известен индустриален център, известен с производството на стомана, с голямо морско пристанище. Моза, която тече през Лиеж, от друга страна, тече на североизток по протежение на германско-холандската граница недалеч от нея, завива почти право на север близо до Венло и завива рязко на запад близо до Ниймеген, успоредно на два ръкава на Рейн още на север, точно през р. Холандия, от изток на запад до Северно море.
Няколко доста големи корабни канала минават през Холандия, които тук се копаят доста лесно поради изключително равнинния релеф на Южна Холандия. В допълнение, мочурливият терен с множество блата улесни организирането на отбраната тук. Въпреки това, временно, от началото на септември 1944 г., германските войски притиснаха канала Алберт, който минава приблизително успоредно на белгийско-холандската граница. И неочаквано на 10 септември 1944 г. 2-ри ирландски гвардейски батальон, воден от 5-та гвардейска танкова бригада от гвардейската бронетанкова дивизия, нахлу в село Ломел близо до град Неерпелт и превзе непокътнат мост над канала Алберт, през през който гвардейските шермани преминаха, заемайки малка опора на северния бряг на канала. От този град път № 69 отиваше към Айндховен, където малко на север от града, в Сон, пресичаше канала Вилхелмина, а след това през Граве, където споменатият път пресичаше Маас и Нимеген, където пътят, в завой, пресича южния клон на Рейн - Ваал, до Арнем, където пътят пресича Северен Рейн - Долен Рейн. След това същият път тръгна на север до самия край на Нидерландия, разделяйки се при Мепел на разклонение към Леуварден, по-близо до морето, и Гронинген, по-близо до границата с Германия. Тогава Холандия свърши, тук брегът зави на изток, до Емден, който вече беше в Германия.
Когато на 13 август маршал Бърнард Л. Монтгомъри предложи първата идея за нова операция, на този етап наречена „Комета“, той искаше да използва превзетия мост над канала Албърт, който междувременно беше наречен „Мостът на Джо“ в чест на командира на 3-ти ирландски гвардейски батальон – подполк. John Ormsby Evelyn Vandeleur, механизиран пехотен батальон (неговите инициали JOE, също името на подполковник Vandeleur), за да започне атака срещу магистрала 69 в Арнхем от този плацдарм. По този начин войските му биха били на север от германските укрепления, известни като „линията Зигфрид“, която минаваше по цялата граница с Франция, Люксембург и Белгия, както и част от Холандия, и завършваше при Клеве, където тече Рейн към холандската страна, малко зад границата, разделяйки се на два големи ръкава: Ваал на юг и Долен Рейн на север, пресичайки Холандия и напускайки Северно море. Изход на север от Долен Рейн прави възможно завиването на изток и нахлуването в Германия на север от линията Зигфрид и на север от Рур, към Мюнстер. Една атака, отрязваща Рур от останалата част на Германия, би била катастрофа за германските военни усилия и трябваше да доведе битката до бърз край.
