Германската офанзива в Ардените - последната надежда на Хитлер
Съдържание
- Германското настъпление в Ардените на 16-26 декември 1944 г. е обречено на провал. Въпреки това тя създаде много проблеми на съюзниците и ги принуди да положат огромни военни усилия: пробивът беше елиминиран преди 28 януари 1945 г. Лидерът и канцлерът на Райха Адолф Хитлер, разведен от реалността, вярваше, че в резултат на това ще бъде възможно да отиде в Антверпен и да отреже британската 21-ва група армии, принуждавайки британците да се евакуират от континента към „втория Дюнкерк ”. Немското командване обаче е наясно, че това е непосилна задача.
- навигация в публикациите
Германското настъпление в Ардените на 16-26 декември 1944 г. е обречено на провал. Въпреки това тя създаде много проблеми на съюзниците и ги принуди да положат огромни военни усилия: пробивът беше елиминиран преди 28 януари 1945 г. Лидерът и канцлерът на Райха Адолф Хитлер, разведен от реалността, вярваше, че в резултат на това ще бъде възможно да отиде в Антверпен и да отреже британската 21-ва група армии, принуждавайки британците да се евакуират от континента към „втория Дюнкерк ”. Немското командване обаче е наясно, че това е непосилна задача.
След драматични битки в Нормандия през юни и юли 1944 г. съюзническите сили навлязоха в оперативното пространство и бързо напреднаха. До 15 септември почти цяла Франция е в ръцете на съюзниците, с изключение на Елзас и Лотарингия. От север фронтовата линия преминава през Белгия от Остенде, през Антверпен и Маастрихт до Аахен, след това приблизително по протежение на белгийско-германската и люксембургско-германската граница и след това на юг по река Мозел до границата с Швейцария. Със сигурност може да се каже, че в средата на септември западните съюзници почукаха на вратите на изконните територии на Третия райх. Но най-лошото е, че те създават пряка заплаха за руру. Позицията на Германия беше безнадеждна.
Идея
Адолф Хитлер вярваше, че все още е възможно да се победят противниците. Със сигурност не в смисъл да ги поставим на колене; Въпреки това, според Хитлер, такива загуби биха могли да им бъдат нанесени, за да убедят съюзниците да се споразумеят за мирни условия, които биха били приемливи за Германия. Той вярваше, че по-слабите противници трябва да бъдат елиминирани за това и смяташе британците и американците за такива. Сепаратисткият мир на запад трябваше да освободи значителни сили и средства за укрепване на отбраната на изток. Той вярваше, че ако успее да отприщи окопна война за унищожение на изток, германският дух ще надделее над комунистите.
За да се постигне сепаратистки мир на запад, трябваше да се направят две неща. Първият от тях са нетрадиционни средства за отмъщение - летящи бомби Фау-1 и балистични ракети Фау-2, с които германците възнамеряваха да нанесат значителни загуби на съюзниците в големите градове, главно в Лондон, а по-късно в Антверпен и Париж. Вторият опит беше много по-традиционен, макар и също толкова рискован. За да представи идеята си, Хитлер свиква в събота, 16 септември 1944 г., специална среща с най-близките си сътрудници. Сред присъстващите беше фелдмаршал Вилхелм Кайтел, който беше началник на Върховното командване на германските въоръжени сили - OKW (Oberkommando Wehrmacht). Теоретично OKW имаше три командвания: на сухопътните сили - OKH (Oberkommando der Heeres), на военновъздушните сили - OKL (Oberkommando der Luftwaffe) и на флота - OKM (Oberkommando der Kriegsmarine). На практика обаче мощните лидери на тези институции приемат заповеди само от Хитлер, така че властта на Върховното командване на германските въоръжени сили над тях практически отсъства. Следователно от 1943 г. насам се развива необичайна ситуация, при която на OKW е поверено ръководството на всички операции срещу Съюзниците в Западния (Франция) и Южния (Италия) театър и всеки от тези театри има свой собствен командир. От друга страна, Щабът на Върховното командване на сухопътните войски поема отговорността за Източния фронт.
На срещата присъства началникът на Генералния щаб на Сухопътните войски тогава генерал-полковник Хайнц Гудериан. Третият действащ високопоставен генерал беше началникът на щаба на Върховното върховно командване на германските въоръжени сили - WFA (Wehrmachts-Führungsamt), генерал-полковник Алфред Йодл. WFA формира гръбнака на OKW, включително най-вече неговите оперативни звена.
Хитлер неочаквано обявява решението си: след два месеца ще започне настъпление на запад, чиято цел ще бъде да се превземе Антверпен и да се отделят англо-канадските войски от американо-френските войски. Британската 21-ва група армии ще бъде обкръжена и прикована в Белгия до бреговете на Северно море. Мечтата на Хитлер била да я евакуира във Великобритания.
На практика нямаше шанс за успех на такава офанзива. Британците и американците на Западния фронт имаха 96 предимно пълноценни дивизии, докато германците имаха само 55 и дори непълни. Производството на течно гориво в Германия беше драстично намалено от стратегическите бомбардировки на съюзниците, както и производството на боеприпаси. От 1 септември 1939 г. до 1 септември 1944 г. безвъзвратните човешки загуби (убити, безследно изчезнали, осакатени до такава степен, че се налага да бъдат демобилизирани) възлизат на 3 266 686 войници и подофицери и 92 811 офицери.
