Квантовата механика и "безсмъртието на душата"

Душата не умира, а се връща във Вселената – твърдения в този... дух все повече се появяват в света на физиците, занимаващи се с квантова механика. Това не са нови концепции. Напоследък обаче поредица от публикации на тази тема преминаха през доста сериозна научнопопулярна преса.

От 1996 г. американският физик Стюарт Хамероф и сър Роджър Пенроуз, физик-теоретик от Британския университет в Оксфорд, работят върху "квантова теория на съзнанието ». Предполага се, че съзнанието - или, с други думи, човешката "душа" - произхожда от микротубулите на мозъчните клетки и всъщност е резултат от квантови ефекти. Този процес е нареченорганизирано обективно намаляване". И двамата изследователи смятат, че човешкият мозък всъщност е биологичен компютър, а човешкото съзнание е програма, управлявана от квантов компютър в мозъка, който продължава да функционира след смъртта на човек.

Според тази теория, когато хората навлизат във фаза, известна като "клинична смърт", микротубулите в мозъка променят своето квантово състояние, но запазват информацията, която съдържат. Така се разлага тялото, но не информацията или „душата”. Съзнанието става част от вселената, без да умира. Поне не в смисъла, в който изглежда на традиционните материалисти.

Къде са тези кубити, къде е това заплитане?

Според много изследователи такива явления като объркване i квантово припокриване, или възлови концепции на квантовата механика. Защо, на най-основно ниво, това трябва да работи различно от това, което предполагат квантовите теории?

Някои учени решиха да тестват това експериментално. Сред изследователските проекти се откроява начинанието на специалисти от Калифорнийския университет в Санта Барбара. За да открият следи от квантови изчисления в мозъка, те взеха лов на кубити. Те се опитват да разберат дали кубитите могат да се съхраняват в атомни ядра. Физиците проявяват особен интерес към атомите на фосфора, които са в изобилие в човешкото тяло. Неговите ядра биха могли да играят ролята на биохимични кубити.

Друг експеримент е насочен към митохондриални изследвания, клетъчните субединици, отговорни за нашия метаболизъм и изпращане на съобщения в цялото тяло. Възможно е тези органели също да играят значителна роля в квантовото заплитане и генерирането на информационни кубити.

Квантовите процеси биха могли да ни помогнат да обясним и разберем много неща, като методи за създаване на дългосрочна памет или механизми за генериране на съзнание и емоции.

Може би правилният начин е т.нар биофотония. Преди няколко месеца учени от университета в Калгари откриха, че невроните в мозъка на бозайниците са способни да производство на светлинни фотони. Това доведе до идеята, че освен сигналите, които отдавна са познати в невронната зала, в нашия мозък има и оптични комуникационни канали. Биофотоните, произвеждани от мозъка, могат успешно да бъдат квантово заплетени. Като се има предвид броя на невроните в човешкия мозък, за една секунда могат да бъдат излъчени до милиард биофотони. Като се вземат предвид ефектите от заплитането, това води до гигантски количества информация, която се обработва в хипотетичен фотонен биокомпютър.

Понятието "душа" винаги се е свързвало с нещо "леко". Може ли модел на квантовия мозък-компютър, базиран на биофотони, да помири мирогледите, които са били в противоречие от векове?