Думата "поток" идва от латинското "Fluxus", което означава "поток". Флюсът е почистващ агент, нанасян върху съединенията на медни тръби преди запояване.
Флюсът обикновено се прави от цинков хлорид или цинков амониев хлорид.
Когато флюсът се приложи към тръбопровода, той химически почиства повърхността от всякакви оксиди, присъстващи на повърхността на тръбата, като ги разтваря.
Когато потокът е при стайна температура, неговото химично състояние е инертно (химически неактивно).
Когато се използва флюс по време на запояване, той позволява на спойката да се движи (разпространява) лесно по повърхността, като спомага за плътното уплътняване на тръбната връзка.
Флюсът трябва да се нанася със специална четка с флюс/киселина (флюсът може да повреди косъмчетата или да ги накара да изпаднат от обикновената четка). Четка с киселинен флюс е четка с твърд, издръжлив косъм, обикновено черен конски косъм.
След запояване на съединението трябва да се отстрани останалия флюс. Флюсът ще трябва да се промие от тръбопровода, защото става алкален при нагряване и охлаждане и оставя остатъци, които ще корозират тръбопровода.
