Световни летища 2019

Летище Хонконг е изградено върху изкуствен остров с площ от 1255 хектара, създаден след изравняването на два съседни: Чек Лап Кок и Лам Чау. Строителството отне шест години и струва 20 милиарда долара.

Миналата година световните летища са обслужили 9,1 милиарда пътници и 121,6 милиона тона товари, а комуникационните самолети са извършили над 90 милиона излитащи и кацащи операции. Спрямо предходната година броят на пътниците се увеличава с 3,4%, а тонажът на товарите намалява с 2,5%. Най-големите пътнически пристанища остават: Атланта (110,5 милиона тона), Пекин (100 милиона), Лос Анджелис, Дубай и Токио Ханеда, а товарните пристанища: Хонг Конг (4,8 милиона тона), Мемфис (4,3 милиона тона), Шанхай, Луисвил и Сеул. В класацията на Skytrax в престижната категория за най-добро летище в света победи Сингапур, а на подиума са Токио Ханеда и Катар Доха Хамад.

Пазарът на въздушен транспорт е един от най-големите сектори на световната икономика. Той активизира международното сътрудничество и търговия и е фактор, който динамизира тяхното развитие. Ключовият елемент на пазара са комуникационните летища и летищата, опериращи на тях (PL). Има две хиляди и половина от тях, от най-големите, на които самолетите извършват по няколкостотин операции на ден, до най-малките, където се извършват спорадично. Пристанищната инфраструктура е диверсифицирана и адаптирана към обема на обслужвания въздушен трафик.

Най-голямото карго летище в света е Хонг Конг, което е обработило 4,81 милиона тона товари. 40 карго превозвачи работят редовно, включително Cathay Pacific Cargo, Cargolux, DHL Aviation и UPS Airlines.

Летищата са разположени главно в близост до градски агломерации и поради безопасността на въздушните операции, големите заети площи и шумовите смущения обикновено се намират на значително разстояние от центъра им. За европейските летища средното разстояние от центъра е 18,6 км. Те са най-близо до центъра, включително тези в Женева (4 км), Лисабон (6 км), Дюселдорф (6 км) и Варшава (7 км), докато най-отдалечените са Стокхолм-Скавста (90 км) и пристанище Сандефьорд. (100 км), обслужващ Осло. Според експлоатационните и технически характеристики и възможността за обслужване на определени типове въздухоплавателни средства летищата се класифицират според системата от референтни кодове. Състои се от цифра и буква, от които числата от 1 до 4 представляват дължината на пистата, а буквите от A до F определят техническите параметри на самолета. Типично летище, което може да приеме, например, самолет Airbus A320, трябва да има минимален код 3C (т.е. писта 1200-1800 m, размах на крилата 24-36 m). В Полша летище Шопен и Катовице имат най-високите референтни кодове 4E. Кодовете, дадени от ICAO и Асоциацията на въздушните превозвачи IATA, се използват за обозначаване на летища и пристанища. Кодовете на ICAO са четирибуквени кодове и имат регионална структура: първата буква обозначава част от света, втората обозначава административен регион или държава, а последните две обозначават конкретно летище (например EDDL - Европа, Германия, Дюселдорф). Кодовете на IATA са трибуквени кодове и най-често се отнасят до името на града, в който се намира пристанището (например BRU - Брюксел) или собственото му име (например LHR - London Heathrow).

Финансовите приходи на летищата от годишна дейност са на ниво 160-180 милиарда щатски долара. Постъпилите средства от авиационни дейности се формират основно от такси за: обработка на пътници и товари в пристанището, кацане и аварийно спиране на самолетите, както и: обезледяване и снегопочистване, специална защита и др. Те представляват около 55% от общите приходи на пристанището (например през 2018 г. - 99,6 милиарда щатски долара). Приходите от неавиационни дейности възлизат на около 40% и се извличат основно от: лицензиране, паркиране и дейности под наем (например през 2018 г. - 69,8 милиарда долара). Разходите, свързани с работата на пристанището, поглъщат годишно 60% от приходите, една трета от които се отчитат от заплатите на служителите. Всяка година разходите за разширяване и модернизиране на летищната инфраструктура са 30-40 милиарда щатски долара.

Организацията, която обединява летищата в света е Airports Council International ACI, създадена през 1991 г. Тя ги представлява в преговори и преговори с международни организации (например ICAO и IATA), служби за въздушно движение и превозвачи и разработва стандарти за пристанищни услуги. През януари 2020 г. 668 оператора се присъединиха към ACI, оперирайки 1979 летища в 176 държави. Там се извършва 95% от световния трафик, което позволява да се счита статистиката на тази организация за представителна за всички авиационни комуникации. Текущата статистика, свързана с пристанищната дейност, се публикува от ACI в месечни отчети, приблизително годишно в края на първото тримесечие на следващата година, а окончателните резултати се публикуват само няколко месеца по-късно. ACI World е със седалище в Монреал и се поддържа от специализирани комитети и работни групи и има пет регионални офиса: ACI Северна Америка (Вашингтон); ACI Europe (Брюксел); ACI-Азия/Тихия океан (Хонконг); ACI-Африка (Казабланка) и ACI-Южна Америка/Карибите (Панама Сити).

Статистика на трафика 2019

През миналата година световните летища са обслужили 9,1 милиарда пътници и 121,6 милиона тона товари. Спрямо предходната година пътникопотокът се увеличава с 3,4%. В отделни месеци ръстът на пътникопотока се запазва от 1,8% до 3,8%, с изключение на януари, където е 4,8%. Високата динамика на пътническия трафик е регистрирана в пристанищата на Южна Америка (3,7%), ръстът се дължи на вътрешния транспорт (4,7%). На най-големите пазари в Азиатско-тихоокеанския регион, Европа и Северна Америка растежът е средно между 3% и 3,4%.

Товарният транспорт се промени много динамично, отразявайки състоянието на световната икономика. Глобалният трафик на летищата е намалял с -2,5%, със слабо представяне в Азиатско-тихоокеанския регион (-4,3%), Южна Америка (-3,5%) и Близкия изток. Най-голям спад на товарния трафик има през февруари (-5,4%) и юни (-5,1%), а най-малък - през януари и декември (-0,1%). На големия северноамерикански пазар спадът е доста под средното за света от -0,5%. Най-лошите резултати при товарните превози през миналата година са резултат от забавянето на световната икономика, което доведе до намаляване на товарните превози, както и от началото на епидемията от COVID-19 в края на годината (инициирана е неблагоприятна тенденция от азиатски летища).

Трябва да се отбележи, че африканските пристанища демонстрират най-високата динамика на растеж на пътническия трафик и най-малката динамика на намаляване на товарния трафик, която възлиза съответно на 6,7% и -0,2%. Но поради ниската им база (2% дял) това не е статистически значим резултат в световен мащаб.

Основни летища

Няма големи промени в класацията на най-големите летища в света. Лидер остава американският Atlanta (110,5 млн. пас.), а на второ място е Beijing Capital (100 млн. пас.). Следват: Лос Анджелис (88 милиона), Дубай (86 милиона), Токио Ханеда, Чикаго О'Хеър, Лондон Хийтроу и Шанхай. Хонконг остава най-голямото карго пристанище, обработващо 4,8 милиона тона товари, следвано от Мемфис (4,3 милиона тона), Шанхай (3,6 милиона тона), Луисвил, Сеул, Анкъридж и Дубай. По отношение на броя излитания и кацания обаче най-натоварени са: Чикаго О'Хеър (920 904), Атланта (720 XNUMX), Далас (XNUMX XNUMX), Лос Анджелис, Денвър, Пекин Кепитъл и Шарлот.

От тридесетте най-големи пътнически летища (23% от световния трафик), тринадесет са в Азия, девет в Северна Америка, седем в Европа и едно в Близкия изток. От тях двадесет и три регистрират увеличение на трафика, като най-голяма динамика е постигната: американските Далас-Форт Уърт (8,6%) и Денвър и китайският Шенжен. Сред двадесетте най-големи товари, обработени по тонаж (40% от трафика), девет са в Азия, пет в Северна Америка, четири в Европа и два в Близкия изток. От тях цели седемнадесет регистрират намаление на трафика, като най-висок е този в Банкок в Тайланд (-11,2%), Амстердам и Токио Нарита. От друга страна, от двадесет и петте големи излитания и кацания, тринадесет са в Северна Америка, шест в Азия, пет в Европа и едно в Южна Америка. От тях 19 регистрират ръст на транзакциите, като най-динамични са американските пристанища: Финикс (10%), Далас-Форт Уърт и Денвър.

Движеща сила за нарастването на пътникопотока са международните превози, чиято динамика (4,1%) е с 2,8% по-висока от динамиката на вътрешните полети (86,3%). Най-голямото пристанище по отношение на броя на международните пътници е Дубай, който е обслужил 76 милиона пътници. Следните пристанища са класирани в тази класификация: Лондон Хийтроу (72 милиона), Амстердам (71 милиона), Хонконг (12,4 милиона), Сеул, Париж, Сингапур и Франкфурт. Сред тях най-голяма динамика отбелязват катарската Доха (19%), Мадрид и Барселона. По-специално, в тази класация първото американско пристанище е само 34,3 (Ню Йорк-JFK - XNUMX милиона пас.).

Повечето големи столични райони в района на тяхната агломерация имат няколко комуникационни летища. Най-голям пътникопоток има в: Лондон (летища: Хийтроу, Гетуик, Станстед, Лутън, Сити и Саутенд) - 181 милиона ленти; Ню Йорк (JFK, Newark и La Guardia) - 140 милиона; Токио (Ханеда и Нарита) - 130 милиона; Атланта (Хърстфийлд) - 110 милиона; Париж (Шарл дьо Гол и Орли) - 108 милиона; Чикаго (О'Хеър и Мидуей) - 105 милиона и Москва (Шереметиево, Домодедово и Внуково) - 102 милиона.